Туризъм – основни теоритични познания

     Разгледаните  теории са на различни етапи на развитие. По своята същност теорията ще е  исторически обект, който се намира в пряка зависимост от равнището на  развитие на обществената практика и икономическата наука.

     Развитие  на теорията за туризма. Влияние на новите морални ценности върху туристическата индустрия. Характерни особености на посттуризма. Нови форми на визуални възприятия и нагласа на туристите.  

     Едно  от най-емблематичните течения в  съвременното общество, което оказва голямо влияние върху туризма  е постмодернизмът и произлизащият  от него т. нар. пост туризъм. В постмодернизма комерсиалното и изкуството се сливат и обединяват. В него властват нови насоки и нови морални ценности, развива се средната класа и обслужването й, които оказват своето влияние върху туристическата индустрия. Като илюстрация на влиянието на постмодернизма върху туристическата дейност ще посочим нашите морски курорти. По много причини те вече не са особено популярни, най-вече защото вече не предлагат „необичаен” продукт, някога отличителните им черти са се превърнали в нещо съвсем обикновено. Някои от тях като плаж и море са нещо обичайно за много дестинации и то най-вече извън страната, добри средства за настаняване също има и в много градове в страната ни не само по крайбрежието, а що се отнася до съоръженията за забавление, много такива са построени във вътрешността на страната. Типичният курорт е въплъщение на определен тип природа, която се противопоставя на определен тип култура. Това е културата на средната класа, която започва да разполага с все по-големи средства и да използва все повече туристически услуги. За средната класа истинската почивка означава нещо много различно, тя все повече се премества в провинцията, сред природата и битовите атракци. Според изследванията болшинството от богатите туристи смятат, че  истинската и пълноценна почивка почивка има две основни характеристики. Първата е да се избере място, което е достатъчно далеч от популярните сред масовите туристи дестинации, а втората е изборът на туроператор или турагент. Турагентите трябва да реструктурират своите услуги туристическите продукти, които предлагат, да обърнат внимание, че вече се набляга повече на пътуването като изживяване отколкото на масовия туризъм, на индивидуалния избор, а не на пакетните почивки, на услуги, които обогатяват туристите и се грижат за индивидуалните им потребности, все характеристики на пост модернистичното общество.

     Пост  туристите имат три основни характеристики. Първата е, че не се налага те да напуснат своя дом, за да могат да посетят  типичните туристически атракции, които  могат да бъдат видени по телевизията, интернет и по филми. Те искат да могат да си представят самото преживяване, да усетят туристическия продукт и различната обстановка – залеза, планината, синьото море. Вече не се усеща търсенето на автентичното, на туристическото преживяване като нещо уникално и веднъж в живота, а по-скоро навика да се получават многобройни туристически преживявания.

     Втората характеристика на посттуристите е, че те са наясно с промяната и  удоволствието от възможността за избор. Пост туристите са освободени от ограниченията  на „високата култура” от една страна и безпрепятственото търсене на удоволствието от друга. Всеки турист може да преминава от едното в другото като се наслаждава на контраста между тях.

     Третата характеристика на посттуристите е, че те осъзнават своето положение  и туризмът за тях е серия от игри, които им осигуряват автентични и разнообразни преживявания.

     Ако пост туризма има само съвременно значение, то със сигурност ще има  важно влияние и върху  съществуващата туристическа практика. Удоволствието  от пътуването произлиза от сложен процес, който съчетава производството и консуматорството. Характерът на туристическата нагласа е социален и поради това и производството и консуматорството са социално организирани, а погледът на туристите се насочва към различното, необикновеното, което отличава едно място от друго.

     Посттуризмът  влияе на процесите на производство и консумация на туристическите услуги и нагласата на туристите. Особено  важно място в предоставянето на забавления на туристите е да се подбират тези, които са малки нарушения на табутата и ежедневните норми, които господстват при потреблението.  Някои автори твърдят, че хората се мотивират да харчат от дезорганизацията на рутинните, „приемливи” модели на потребление. Посттуристите от своя страна наблягат на разнообразието, съзнанието за собственото си аз и за тях е трудно да изпитат удоволствие от нарушаването на някои невинни правила от ежедневието. Те очакват и изпитват удоволствие по различни начини, което води до някои промени в туристическата индустрия.

     Наблюдава се тенденция сред туристите да се захласват по популярното и да третират всякакви предмети като изключително интересни. „Живите” музеи са изместили „невъодушевените”, откритите музеи – закритите, звукът е изместил респектиращата тишина, посетителите не са отделени от експонатите от стъклени витрини. Някои автори смятат, че трябва да се наблегне на развитието на т.н. от тях „фабричен туризъм” и че фабриките трябва да бъдат разглеждани като музеите. В някои страни стават много популярни центровете за историческо наследство, които са преките конкуренти на музеите и отправят предизвикателства пред автентичността на „експозицията”.

     Има обаче един аспект на събитията, който  все още не e описан детайлно. Той засяга появяването на сравнително нови методи за визуално възприятие, които стават част от модерния начин на живот и посещение на новите градски центрове, особено на големите столични градове.

     В съвременния туристически бизнес вече започва да се прави разграничение  между виртуалното пътуване по Интернет, въображаемото пътуване, което вдъхновяват медиите и физическото пътуване на туристите. През последното десетилетие натовареността на тези пътувания става все по-голяма, макар и да няма данни виртуалното и въображаемото пътуване да изместват физическото, се наблюдават сложни взаимовръзки между тях и редиференциация.

     При разглеждането на туристическата нагласа  и нейното изграждане трябва да се вземе предвид факта, че туристическата нагласа не отчита в детайли индивидуалната мотивация за пътуване. По-скоро  тя отразява систематичната и регулирана природа на различните нагласи, които от своя страна зависят от социалния живот на индивида и различни аспекти на изграждането, дизайна, реставрацията, които създават облика на даденото място или забележителност. Туристите не възприемат само пейзажа, но и звуците, ароматите, вкусовете.

     Несъмнено в туристическата нагласа визуалните представи имат значима роля. Тя дава възможност на туристите да се доближат до предмети и места, които  са много отдалечени. Обикновено хората търсят далечното и непознатото, което да контрастира на тяхното ежедневие.

     Интерес представлява връзката между възникването на туристическата нагласа и фотографията. Те се комерсиализират и придобиват модерния си вид в западните страни около средата на 19 в.,  това е и моментът, в който туристическата нагласа, тази противоречива комбинация от желание за пътуване, условия на организираните пътувания и фотографските репродукции, става съществен компонент от западния начин на живот.

     В много отношения визуалните възприятия имат важна роля в съвременния живот. За туризма обаче, е важно всяка една забележителност, природна гледка по света да бъдат трансформирани в подходящи за туристическите възприятия гледки, които имат точно определени пространствени параметри, „врата”, от която се влиза и се заплаща съответната туристическа такса. Във връзка с превъзходството на визуалните възприятия в туризма може да се приеме, че туризма и фотографията са се развивали успоредно и е трудно да се отдели едното от другото. И двете дейности се допълват и пресичат по много начини, давайки възможност на съвременния турист да изживее пълноценно своята почивка.

     През  последните години се наблюдава значителна промяна в туристическата нагласа  – от индивидуалната такава през 19 в. и средата на 20 в. до обединението на множество нагласи днес. С други думи днес говорим за глобализация на туристическата представа и нагласа. Множество индивидуални нагласи са се обединили и са формирали глобалната такава.  

     Психологическите  потребности на човека. Смисълът на личностната криза. Възникване и развитие на реимаджинейшъна. Използване на визуализацията  на образа в реимаджинейшъна. Включване на реимаджинейшъна в рехабилитационни програми. 

     От  система, предназначена да удовлетворява  материални нужди, обществото бързо върви към създаването на икономика, предназначена да задоволява психологически мотивирани потребности.

     Съвременната  цивилизация е в състояние  да удовлетвори само някои от основните  материални и духовни потребности  на човека, но все още не може да задоволи психологичните потребности, свързани с преодоляването на чувството за самотност, изолираност и формализъм в ежедневното общуване на човека, със загубата на ясна структура за неговия живот и липсата на смисъл за този живот. Именно на тези въпроси се опитва да даде отговор новото направление в науката за туризма. То изследва висшите идейни ориентации, мотивите, целите и ценностите, които определят личностния смисъл и постъпките на човека, механизмите, осигуряващи регулирането на всички вродени и придобити форми на поведение построени на физиологична основа.

     Има редица симптоми в поведението на човека, които биха могли да се разглеждат като индикация, че той действа на погрешен принцип и е достигнал  до критичната граница, в която става  очевидно, че старият начин на съществуване вече не е ефективен.

     Жертвите  на личностната криза се хвърлят  в групови терапии, мистицизъм или  сексуални игри. Те искат спешно да напуснат сегашното си съществуване и някак си да започнат нов живот  – да станат това, което не са. Искат да сменят работата си, съпрузите си, ролите и отговорностите си. Налице е една мъчителна несигурност в качеството на всекидневния живот.

     Същевременно  хората трескаво търсят своята идентичност. Самотата поддържа и голяма част от пътуванията и развлекателния бизнес. Тя води до депресия, употреба на наркотици и намаляване на работоспособността. Милиони хора днес се чувстват откъснати от институцията, в която работят. Те мечтаят за институции, които да бъдат достойни за тяхното уважение, привързаност и вярност.

     В условията на съвременното общество разпадането на институциите води и  до разрушаването на структурата  и смисъла на човешкия живот. Хората имат нужда от това животът им да бъде структуриран.

     Ободряването, възстановяването на човека, основано на въображението е известно под наименованието реимаджинейшън¹ и се разглежда като едно от съвременните направления в туризма, прилагани в анимацията. Реимаджинейшънът има своите дълбоки корени в историята².

     Покрай  идеите, характеризиращи произхода на реимаджинейшъна в тясна взаимовръзка с културните традиции от древността, съществува и представа за това, че той има отношение и към психиатрията.

     Към средата на ХХ век в научните среди  се утвърждава разбирането, че художественото самоизразяване е символично и отразява скритото, безсъзнателно съдържание на психиката на човека. Едновременно с това все по-голяма сила набира тезисът, че процесът на духовно творчество пробужда личността към духовно израстване. И двете идеи подготвят почвата за възникване на реимаджинейшъна.

     Пионери на реимаджинейшъна в САЩ стават Миргрет Наумбург и Едит Крамер. През 40-те години М. Наумбург започва  да използва имаджинейшъна като една от формите на психотерапията. Тя се основава на теорията на Фройд. Важен  принос в развитието на реимаджинейшъна има Дж. Райн, който през 60-те години използва художествената експресия като средство за достигане на самосъзнание и самоактуализация, т.е. до разкриване на потенциала на личността и достигане чувство на удовлетворение от живота.  Реимаджинейшънът се развива също и в Европа. Английският художник А. Хилл констатира рекреационното въздействие на художественото самоизразяване, когато се намира  в болница. Той започва да развива идеята за реимаджинейшъна като модел за лечение на хора с физически и емоционални разстройства.

     В съвременния свят реимаджинейшънът се е превърнал в професия със  самостоятелен статус както в  сферата на образованието, така и  в практиката. Той има собствено  място по отношение на експресивната  рекреация, която с реимаджинейшъна се опира на лечебните свойства на изкуството и се развиват едновременно. Експресивната или креативна рекреация използва в своята дейност всички области на изкуството, като се започне от изобразителното изкуство и се премине през музиката и драмата, за да се стигне до поезията. На практика експресивната рекреация се отнася към интермодалната рекреация. Интермодалните техники се основават на идеята, че всички видове изкуства имат рекреационен потенциал и могат да бъдат обединени и използвани в имаджинейшъна.

     През 1974 г. психологът Джером Франк е формуларал пет основни позитивни ефекта на всяка успешна психорекреация, а именно:

• предоставяне на участниците на познавателно и практическо ниво;
• изпълняване с надежда за избавление от страданието;
• предоставяне на опит за успешна дейност;
• създаване на възможност да се преодолее чувството на отхвърленост;
• пробуждане на силни емоции.