Счетоводно отчитане на финансовите активи в търговска банка „Първа инвестиционна банка” АД

Счетоводно  отчитане на финансовите активи в ТБ „ПИБ” АД

Икономически университет –  Варна

Център „Магистърско обучение”

 

 

 

 

 

 

 

Доклад

 

По  дипломантки семинар

 

 

На  тема:

Счетоводно  отчитане на финансовите активи в търговска банка

„Първа  инвестиционна банка” АД

 

Изготвил:	Проверил:
Гергана Данчева Иванова	Проф. д-р ик. н.
Специалност „Счетоводство и контрол”	Калю Иванов Донев
Група 1, курс V
Факултетен номер 8201

 

 

 

 

Варна, 2010г.

 

СЪДЪРЖАНИЕ:

 

СЪДЪРЖАНИЕ 2

 

ВЪВЕДЕНИЕ 3

 

Глава І Същност и счетоводно отчитане на финансовите инструменти 6

 

1. Същност на финансовите инструменти и основни видове  6

2. Класификация на финансови активи 14

3. Счетоводно отчитане на операциите с финансови активи 22

3.1 Придобиване на финансови активи 22

3.2 Последващото оценяване на финансови активи  26

3.3 Отписване на финансови активи  43

 

Глава ІІ Финансови активи в годишния финансов отчет 51

 

1. Финансови активи в годишния финансов отчет и влиянието им върху финансовия резултат  51

2. Отражение на финансови активи в баланса на „Първа инвестиционна банка” АД 53

3.Отражение на финансови активи в отчета за всеобхватния доход и отчета за собствения капитал на „Първа инвестиционна банка” АД 57

4. Отражение на финансови активи в отчета за паричните потоци на „Първа инвестиционна банка” АД 63

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ 66

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 67

 

БИБЛИОГРАФИЯ 68

 

ВЪВЕДЕНИЕ

 

Пазарната икономика в  съвременния свят се развива в  условията на все повече глобализиращи  се и динамично развиващи се капиталови пазари. Инвестиционните посредници, и в частност банковите, са основен  и движещ фактор за развитието на капиталовия пазар в страната ни. Капиталовия пазар в България действа при трудни условия, тъй като са прекалено малко свободните капитали, които биха се инвестирали. Независимо от това, съвременните пазарни процеси налагат и стимулират търсенето на нови източници на доходи и капитали. Капиталовия пазар като такъв източник предопределя развитието на финансовия пазар в страната ни, както и все по-важната роля, която играят инвестиционните посредници като свързващо звено между пазара на ценни книжа и желаещите да участват в него. Формирането и управлението му, заедно с кредитния портфейл, имат основно значение за управлението на ликвидността и доходността на една банка. Нормативната уредба, която в момента действа, определя строго правата и задълженията на банките като инвестиционни посредници, както и отчитането на резултата от тяхната дейност.

Инвестициите се разглеждат като сложно явление, което може да намери различни форми на проявление. В традиционния смисъл понятието  “инвестиция” се свързва с процеса  на придобиване на реални и финансови активи, насочен към реализиране на определени икономически ефекти за собственика на капитала. През последните години проблемите с отчитането на финансовите инвестиции придобиха важно значение, като причината за това е навлизането в световна криза, повлияна до голяма степен от неразрешените проблеми, до този момент свързани с оценката и представянето във финансовите отчети на инвестициите и финансовите инструменти. Доказателство за това е и големият брой стандарти, в които е застъпена подобна проблематика - МСС 28 Инвестициите в асоциирани предприятия; МСС 31 Дялове в смесени предприятия; МСС 32 Финансови инструменти: оповестяване и представяне; МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване и МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване.

В настоящия доклад са анализирани проблемите на банките, свързани с нормативната уредба и счетоводното отчитане на дейността им и в частност самото отчитане на финансовите инструменти, придобити от нея. Обект на изследване, са действащите нормативи и счетоводни проблеми, присъщи при отчитане на финансовите инструменти в банките. Като в доклада са обхванати финансови инструменти с изключение на инвестициите в дъщерни, асоциирани, съвместно-контролирани предприятия; задължения към персонала след освобождаването и след пенсионирането му; задължения по застрахователни договори. Обект на внимание в доклада ще бъдат най-вече финансовите активи на банката. Хеджирането е изключено от разглежданията. При счетоводната трактовка на финансовите инструменти, в частност на финансовите активи, възникват проблеми, които са малко изследвани у нас, което определя и актуалността на курсовата работа. Целта на доклада e изясняването на редица въпроси, свързани с определянето на оценката, отчитането, класификацията и представянето на финансовите активи във финансовите отчети на банките. Задачите на настоящата разработка са:

1. Да се изясни същността на понятията финансовите инструменти, финансов актив и пасив;

2. Да се изследват критериите за класифициране на финансовите инструменти (финансовите активи) за целите на представянето им в счетоводните отчети;

3. Да се коментират методите за оценка и отчитане на финансовите инструменти (финансовите активи) от гледна точка на банката, като инвеститор;

4. Да се посочат начините на представяне и оповестяване във финансовите отчети на финансовите инструменти.

Като обект на наблюдение за практическата  част в доклада е „Първа инвестиционна банка” АД . Причините за избора на точно тази банка са три.

Първата причина е, че през 2008 г., отчитайки нестабилната обстановка на международните финансови и капиталови пазари, банката продължава да управлява портфейл от финансови инструменти със завишено внимание по отношение на поетите рискове и нуждата от ликвидност.

Втората причина е, че банката държи портфейли от финансови инструменти (акции, облигации и т. н), чиито дял достига до двадесет процента от относителния размер на активите й. Като към 31 декември 2008 г. портфейлът от финансови инструменти възлиза на 358 699 хил. лв., от които 286 623 хил. лв. са инвестиции на разположение за продажба, 62 395 хил. лв. са инвестиции, държани до падеж, а 9 681 хил. лв. са финансови активи за търгуване.

Третата причина е, че въпреки нетното намаление в приходите от търговски операции с капиталови инструменти в портфейла на банката , тя е успяла да ги компенсира с приходите от търговски операции с валутни курсове и дългови инструменти, в резултат, на което нетните приходи от търговски операции към края на 2008 г. възлизат на 4258 хил. лв. (2007 г.: 11 827 хил. лв.).

Финансовите отчети на „Първа инвестиционна банка” АД са изготвени в съответствие с Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), приети от Европейската комисия.

Докладът обхваща нормативната база за периода януари 2000г. до юни 2009 г. данните до голяма степен имат учебно-условен характер, но с действителни и неподправени примери от банковата практиката. Участват коментари и публикации по нормативни документи, отнасящи се до регламентираната дейност на  банковите инвестиционни посредници. Теоретичното описание на счетоводните операции е съобразено с действащото счетоводно законодателство и нормативните актове, регламентиращи банковата дейност.

 

Глава І 

Същност и счетоводно отчитане на финансовите инструменти

 

1. Същност на финансовите инструменти и основни видове

 

За банките, като инвестиционни посредници, ценните книжа представляват интерес от гледна точка на дохода, който носят. Според ЗПФИ чл.5 инвестиционен посредник е лице, което по занятие предоставя една или повече инвестиционни услуги и/или извършва една или повече инвестиционни дейности. Като според същия този закон инвестиционни услуги и дейности са:

1. приемане и предаване  на нареждания във връзка с  един или повече финансови  инструменти, включително посредничество  за сключване на сделки с финансови инструменти;

2. изпълнение на нареждания  за сметка на клиенти;

3. сделки за собствена  сметка с финансови инструменти;

4. управление на портфейл;

5. предоставяне на  инвестиционни консултации на  клиент;

6. поемане на емисии  финансови инструменти и/или предлагане за първоначална продажба на финансови инструменти при условията на безусловно и неотменимо задължение за записване/придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;

7. предлагане за първоначална  продажба на финансови инструменти без безусловно и неотменимо задължение за придобиване на финансовите инструменти за собствена сметка;

8. организиране на многостранна  система за търговия.

Банките за разлика от инвестиционните посредници могат да извършват по занятие други търговски сделки. Предпоставка за извършване на сделка по поръчка на клиента е наличието на сметка в банката. За закупуване на ценни книжа, по сметка трябва да се намира съответен авоар или трябва да съществува кредитна договореност. Поръчките за ценни книжа могат да бъдат изпълнени като чисто комисионни, комисионни сделки със самостоятелно участие и като собствена търговска сделка.

С информация по надолу ще ви запозная със същността и характеристиките на някои основни видове финансови инструменти, с рисковете и опасностите, свързани с различни инвестиционни продукти и услуги, като няма да давам инвестиционен съвет или препоръка. Причината за това е в това, че съществува връзка между очаквана печалба и риск, като правилото е, че поемането на нисък риск предполага ниско ниво на печалба и съответно високото ниво на риск при добро стечение на обстоятелствата би могло да доведе до висока норма на печалба и всеки човек трябва да избере сам това. Специалистите препоръчват за намаляване на риска да се разпределяте инвестициите в различни по вид финансови инструменти и да не концентрирате инвестиции в едно дружество. По разумното поведение е формирането на инвестиционен портфейл.

По своята природа финансовите  инструменти са волатилни т.е. цените им се променят в определена посока, често неочаквано и в голяма степен не се подчинява на индивидуалната инвеститорска логика и очаквания. Това може да се дължи на, поведението на пазарните участници, което определя търсенето и предлагането, както и на противоречивото влияние на факторите, които ги обуславят. Финансовите инструменти обикновено се свързват с инвестициите в ценни книжа, но последните далеч не изчерпват тяхното съдържание. Двете понятия в практиката се използват като синоними, но по определение финансовите инструменти е по-широко понятие.

Финансови инструменти по смисъла на ЗПФИ¹ са два вида. Първият вида са ценни книжа, като те според ЗППЦК са прехвърлими права, регистрирани по сметки в Централния депозитар, а за държавните ценни книжа - регистрирани по сметки в Българската народна банка или в поддепозитар на държавни ценни книжа, или в чуждестранни институции, извършващи такива дейности (безналични ценни книжа), или документи, материализиращи прехвърлими права (налични ценни книжа), които могат да бъдат търгувани на капиталовия пазар, с изключение на платежните инструменти, като: а) акции в дружества и други ценни книжа, еквивалентни на акциите в капиталови дружества, персонални дружества и други юридически лица, както и депозитарни разписки за акции; б) облигации и други дългови ценни книжа, включително депозитарни разписки за такива ценни книжа; в) други ценни книжа, които дават право за придобиване или продажба на такива ценни книжа или които водят до парично плащане, определено посредством ценни книжа, валутни курсове, лихвени проценти или доходност, стоки или други индекси или показатели.

Втория вид са инструменти, различни от ценни книжа:

а) инструменти на паричния пазар - инструменти, които обичайно се търгуват на паричния пазар, като краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове), депозитни сертификати и търговски ценни книжа, с изключение на платежните инструменти;

б) дялове на предприятия за колективно инвестиране;

в) опции, фючърси, суапове, форуърдни  договори с фиксиран лихвен процент  и други деривативни договори върху ценни книжа, валута, лихвени проценти, доходи или други деривативни инструменти, индекси или финансови показатели, задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез доставка или чрез парично плащане;

г) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент и други деривативни договори върху стоки, задълженията по които трябва да бъдат изпълнени чрез парично плащане или задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора);

д) опции, фючърси, суапове и други  деривативни договори върху стоки, задълженията по които могат да бъдат  изпълнени чрез доставка, когато те се търгуват на регулиран пазар и/или на многостранна система за търговия;

е) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори и други  деривативни договори върху стоки, извън посочените по буква "д", задълженията по които могат да бъдат  изпълнени чрез доставка, които не са търговски ценни книжа и  които съгласно чл. 38, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията имат характеристиките на други деривативни финансови инструменти в зависимост от това дали подлежат на клиринг и сетълмент, включително чрез признати клирингови къщи, или се използват като обезпечение при маржин покупки или къси продажби;

ж) деривативни  финансови инструменти за прехвърляне  на кредитен риск;

з) договори за разлики;

и) опции, фючърси, суапове, форуърдни договори с фиксиран лихвен процент, както и всякакви други деривативни договори във връзка с изменения на климата, товарни тарифи, цени на квоти за търговия с емисии, проценти на инфлация и други официални икономически статистически показатели, задълженията по които трябва да бъдат изпълнени чрез парично плащане или задълженията по които могат да бъдат изпълнени чрез парично плащане по искане на една от страните (извън случаите на неизпълнение или друго основание за прекратяване на договора), както и всякакви други деривативни договори, свързани с активи, права, задължения, индекси и показатели извън посочените по този член, които имат характеристиките на другите деривативни финансови инструменти в зависимост от това дали се търгуват на регулиран пазар, подлежат на клиринг и сетълмент, включително чрез признати клирингови къщи, или се използват като обезпечение при маржин покупки или къси продажби, както и деривативните договори съгласно чл. 38, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1287/2006 на Комисията.