Счетоводно отчитане на финансовите активи в търговска банка „Първа инвестиционна банка” АД

Схема 2

С А е отбелязана облигация, продадена с отбив от цената. Очевидно е, че за да се изравни стойността, по която тя ще бъде заведена първоначално със стойността и на падежа (номиналната стойност – В) първоначалната стойност трябва да бъде увеличена. Сумарният размер на увеличението ще бъде равен на размерът на отбива. Точно обратната е ситуацията с облигацията С. Тя е продадена с премия и размерът на тази премия трябва да бъде амортизиран (намален) през срока на облигационния заем, т.е. първоначалната стойност на облигацията трябва да бъде намалена до номиналната и стойност.

Преди да премина към изясняване на въпроса за това как се амортизира стойността, по която е била призната облигацията първоначално и размерът и на падежа ще разгледам накратко въпроса за ефективния лихвен процент на облигациите. Ефективен лихвен процент на облигациите по определение е процентът, който прави точен дисконт на очакваните бъдещи парични потоци до падежа (или следващата дата на пазарна промяна на ценовите условия) до балансова сума на финансовия актив. Бъдещите парични потоци свързани с една облигация са периодичните лихвени плащания и изплащането на главницата на матуритета на облигацията. Периодичните лихвени плащания обикновено са равни по размер, т.е. те образуват една анюитетна серия. Изплащането на номинала се явява еднократен паричен поток, който ще се появи след определен период от време (на матуритета на ценната книга). Събирайки сегашната стойност на анюитетната серия със сегашната стойност на номинала на облигацията ще получим сегашната стойност на ценната книга. За да бъде тя равна на балансовата и стойност трябва да се подбере подходящ лихвен процент. Този процент е ефективния лихвен процент. В практиката обикновено той се намира по метода на пробите и грешките.

Да се върнем на случая при който даден инвеститор е закупил облигация с отбив от цената. На практика това означава, че той ще получи по-високо възнаграждение под формата на лихва (а и по висока сума при изплащане на номинала) отколкото ако беше закупил ценната книга по номинал. Следващият пример онагледява начина, по който се процедира при подобен случай.

 

Пример:

Дружество "Х" закупува облигации на дружество "У" при  следните условия:

Цена на сделката (вкл. такси и комисионни) – 980 лв.

Номинал на облигацията  – 1 000 лв.

Ежегодни лихвени плащания (на 01.01.) – купонна лихва в размер на 7 %

Матуритет – след 5 години

Балансовата стойност на облигацията в този случай е 980 лв.

Бъдещите плащания (парични  потоци) свързани с облигацията са петте лихвени плащания по 70 лв. и  номинала от 1 000 лв.

 

Следователно търсим лихвените проценти, който ще сконтират анюитетната серия и еднократния лихвен процент така, че сумата им да е равна на 980 лв. Тъй като облигацията е купена с отбив ще направим предположението, че търсеният лихвен процент ще е по-голям от 7 %. Допускаме, че може да е 9% и правим следните изчисления:

 

70 х 3,8897 + 1 000 х 0,6499 = 922, 17

 

Където 3,8897 е анюитетния фактор за пет години при 9 % лихва, а 0,6499 е дисконтовия фактор за същите условия. Както се вижда сумата, която получихме е значително по-малка от тази която бихме искали да получим (1000 лв.) за това ще намалим лихвения процент на 8

 

70 х 3,9927 + 1 000 х 0,6806 = 960,89 лв.

 

От пресмятанията се вижда, че 8 също е голям лихвен процент  и за това ще изчислим сегашната  стойност на облигацията при лихвен процент – 7.

 

70 х 4,1002 + 1 000 х 0,7130 = 1 000 лв.

 

Вижда се, че 7 е малък, а 8 голям лихвен процент. За това ще направим предположението, че 7,5 е приемлив лихвен процент и ще базираме изчисленията на това предположение. Тогава погасителния план ще има следния вид:

Табл. 7

Година	Размер на	Лихвен приход	Амортизация	Амортизирана
	лихвеното		на отбива	стойност
	плащане
1	2	3	4	5
1.	70	980 х 7,5% = 73,50	3,50	983,50
2.	70	983,50 х 7,5% = 73,76	3,76	987,26
3.	70	74,00	4,00	991,26
4.	70	74,34	4,34	995,60
5.	70	74,60 – приемаме 74,40	4,40	1000,00

 

В третата колона на таблицата  е изчислен лихвения приход, който  ще признава предприятието ежегодно. Той е произведение от отчетната  стойност на облигацията и ефективният  лихвен процент. Разликата между лихвения приход и лихвеното плащане е амортизацията на отбива. В петата колона е представена амортизираната (балансовата) стойност на облигацията. Тя се получава като към отчетната стойност на облигацията се добави приходът от амортизиране на разликата между стойността, по която облигацията е била призната първоначално и стойността на номинала. Както се вижда от петият ред поради закръгления се получава известна разлика, която се пренебрегва за целите на отчетността.

 

Счетоводни записвания

В течения на петте  години на всеки лихвен падеж банката ще прави счетоводните записвания:

 

Първа година

ДЕБЕТ сметка 4990 Дебитори  70

ДЕБЕТ сметка от подгрупа 233 Финансови активи държани до падеж   3,50

КРЕДИТ сметка Приходи от лихви  73,50

 

По аналогичен начин  ще се осчетоводи и лихвения приход за останалите четири години. В крайна сметка резултатът ще е, че петата година балансовата стойност на облигацията  ще е 1000 лв., колкото е и номиналът  и. Когато той бъде изплатен ще се състави  счетоводната статия:

 

ДЕБЕТ сметка гр. 50 Парични средства –                                                1 000

КРЕДИТ сметка от подгрупа 233 Финансови активи  държани до падеж –                                                                                                         1 000

 

Да разгледаме случая, в който номинала е по-малък  от цената, за която е купена облигацията. Да приемем, че номиналът на дадена облигация е 1 000 лв., лихвеният купон по нея е 6 % годишно и се изплаща на 01.01., а инвеститорът е закупил облигацията за 1 085 лв. Облигацията е тригодишна. Паричните потоци, които се очакват от нея са три лихвени плащания по 60 лв. и изплащането на номинала от 1000 лв. в края на третата година.

В случая задачата се свежда до това да изравним стойността, по която е била призната първоначално облигацията 1 085 лв. с бъдещите парични потоци от 1 180 лв. (3 лихвени плащания по 60 лв. + главница от 1 000 лв.). Т.е. търсим един анюитетен и един дисконтов фактор, за които знаем срока – 3 години.

Лихвения процент изчислен от номинала е 6 %, а цената за която е купена облигацията е над номинала. Следователно ще търсим значение на анюитетния фактор по-малко от 6%. Ще опитаме с 5 %. Изразът, с помощта на който ще направим изчисленията в този случай ще изглежда така:

 

PVO = 60 х 2.7232 + 1 000х 0.8638 = 1 027.19

 

Както се вижда резултатът е под сумата, която се стремим  да получим, следователно трябва да намалим  процента още. Ще опитаме с 3 %:

 

PVO = 60 х 2,8286 + 1 000 х 0,9151 = 1 084,82

 

Резултатът, който получихме се доближава до сумата, към която се стремим и можем да приемем, че сме определили търсения лихвен процент. С негова помощ ще определяма сумата, която ще признаем като лихвен приход, а разликата между нея и сумата на начислената от емитента лихва ще посочваме в намаление на отчетната стойност на облигацията. Погасителния план ще има следния вид:

Табл.8

Година	Размер на	Лихвен приход	Амортизация	Амортизирана
	лихвеното			стойност
	плащане
1.	60,00	32,55 (1085х3%)	27,45	1 057,55
2.	60,00	31,73	28,27	1 029,28
		(1057,55х3%)
3.	60,00	30,72 (60 – 29,28)	29,28	1 000,00

 

Тук трябва да се обърне внимание върху това, че по практически  съображения лихвения приход за третата  година не се изчислява като процент  от амортизираната стойност, а се определя така, че амортизираната стойност да се изравни с номинала на облигацията.

Счетоводните записвания ще бъдат

 

1-ва година –

ДЕБИТ сметка 4990 Дебитори –  60 лв.

КРЕДИТ сметка 7210 Приходи от лихви –  32,55 лв.

КРЕДИТ сметка от подгрупа 233 Финансови активи държани до падеж –  27,45 лв.

 

2-ра година –

Счетоводните записвания ще са аналогични на тези през първата  година

 

3-та година

А. За лихвата

 

ДЕБИТ сметка 4990Дебитори –  60 лв.

КРЕДИТ сметка 7210 Приходи от лихви –  30,72 лв.

КРЕДИТ сметка от подгрупа 233 Финансови активи държани до падеж –  29,28 лв.

 

Б. За дължимата главница

ДЕБИТ сметка 4990 Дебитори –  1 000 лв.

КРЕДИТ сметка от подгрупа 233 Финансови активи държани до падеж – 1 000 лв.

 

Когато дадена облигация  е обезценена балансовата и стойност се определя като към прогнозните парични потоци се приложи ефективния лихвен процент, определен при първоначалното признаване на ценната книга.

 

Пример:

Търговска банка "Х" е закупила облигации на дружество "У". Номиналът им е 1 000 лв., а купонната лихва 5 %. Матуритетът на облигациите е 5 годишен. Ефективният лихвен процент, определен при признаване на облигациите (т.е. лихвения процент който прави точен дисконт между бъдещите плащания и себестойността на облигациите) е 6 %. На края на третата година става ясно, че "У" ще може да плати еднократно лихва в размер на 8 %, вместо още две лихвени плащания по 5 % и 80 % от номинала на облигацията. Както лихвеното плащане – така и номиналът ще бъдат изплатени на матуритета на облигацията. Така в края на петата година "Х" ще получи 80 лв. лихва и 800 лв. номинал или общо еднокртен паричен поток от 880 лв. За да определим сегашната стойност на облигацията ще приложим към този паричен поток дисконтовия фактор за 6% и две години. Той е 0,8900.

 

Обезценена балансова стойност = 880 х 0,8900 = 783,20 лв.

 

Изваждайки така получената сума от балансовата стойност преди  обезценката ще получим размерът на обезценката. Важно е да се отбележи, че обезценката на облигации класифицирани  като държани до падеж се отчита като разход. Счетоводното записване ще бъде:

 

ДЕБИТ сметка Разходи от обезценка на активи

КРЕДИТ сметка от подгрупа 233 Финансови активи държани до падеж

ан. с/ка Облигации на "У" - с размерът на обезценката

 

МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценяване указва изрично, че обезценката може да се отчете или като се намали директно отчетната стойност на облигацията или като се използва корективна (контра активна) сметка. Това е аналитична сметка, която е с кредитно или нулево салдо. По практически съображения е по-добре да се използва корективна сметка, вместо да се засяга директно отчетната стойност на облигацията.

При възстановяване на загубата от обезценка новата балансова стойност на облигацията не може да надхвърля тази, която би се получила не е била обезценявана. Казаното касае два случая – този при който главницата на облигацията се погасява по време на срока на кредита и този при който облигацията е била продадена с премия и разликата между първоначалната и стойност и номинала и се амортизира.

Пример:

За дадена облигация, класифицирана като държана за търгуване  са известни следните данни:

1.Отчетна стойност (себестойност при придобиването) –  1 000 лв.

2.Балансова стойност –  600 лв.

3.Отчетена обезценка –  400 лв.

На предприятието инвеститор става известна информация, въз основа на която може да се заключи, че причините довели до обезценка на ценната книга вече не са в сила, т.е. налице е възстановяване на загубата от обезценка. Същевременно ако облигацията не беше обезценявана балансовата и стойност би била 800 лв.

Предприятието ще направи  счетоводното записване:

 

ДЕБИТ сметка от подгрупа 511 Финансови активи държани за търгуване  200

КРЕДИТ сметка Приходи от последваща оценка на активи  200

Така новата балансова  стойност на облигацията ще стане 800 лв.

 

Пример за начина на изчисляване в самота ПИБ АД: Към 1.01.2003 г. ТБ ПИБ АД закупува корпоративни облигации с обща номинална стойност 12 000 лв. (120 бр. х 100 лв./бр.), които са с годишна купонна лихва от 8 % годишно върху номинала. Падежът е на 1.01.2007 г. Лихвата се плаща на   1 януари всяка година. Общата покупна стойност на облигациите е            11 090,40 лв. (120 бр. х 92,42 лв./бр.) или с отбив от номинала 909,60 лв. Ефективният лихвен процент е определен на 10%. Ръководството на предприятието е изразило своето намерение и възможност да задържи облигациите до падежа. През срока на държането им облигациите не са обезценявани и не са прекласифицирани в други групи.

Въз основа на горните данни ТБ ПИБ АД (инвеститорът) ще състави следния план:

Амортизационен план

 на отбива от облигациите по метода на ефективната лихва (в лв.)

Дата	Парични постъпления от лихвата	Сума на приходи  от лихви и от отбив	Амортизация на отбива	Амортизационна  стойност
1	2=12000*8%	3=к.5предходен ред*10%	4=к.3-к.2	5=к.5предходен ред+к.4следващ ред
1.I.2003	-	-	-	11 090,40
1.I.2004	960*	1 109,04**	149,04	11 239,44***
1.I.2005	960	1 123,94	163,94	11 403,38
1.I.2006	960	1 140,34	180,34	11 583,72
1.I.2007	960	1 158,37	198,37	11 782,09
1.I.2008	960	1 177,91	217,91	12 000,00
Всичко:	4 800	5 709,60	909,60	-